Когато в Пътя ходят двама,
държащи своите ръце,
ще бъдат камъни от Храма
в една Любов, с едно сърце.

И няма дух да ги разсича,
и зло не ще ги повали,
защото Верният обича,
и Вярата си не дели.

Такава дружба на земята
е чудо и Небесен Дар.
Достига тя до Вечност Свята
при своя светъл Господар.

А Той в приятели съзира
един Давид и Йонатан –
как брат готов е да умира
за брат, до дъно поруган.

Но идва във живота драма –
злочеста, пълна с кривини,
когато в Пътя ходят двама,
но звяр ги дебне отстрани.

А там единият решава
да свърне в гибелния мрак…
Разделят се ръце тогава,
но няма да се свържат пак.

Че зло отстъпника владее
и дърпа го без капка жал.
А сам не знае той къде е,
ръката щом е изтървал…

С такива белези се пълни
проклетият и грешен свят.
Плътта измама ще погълне
и братът ще напусне брат.

А днес поуката е тая
сред пътищата от лъжи,
че само Верните до края
Любов на Пътя ще държи.

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)