Любов на всичко хваща вяра.
Невинна. Светло-доверчива.
Но вместо глътки от нектара,
опива се от скръб горчива.

Ръце, готови да прегръщат,
със злоба ръфат ги хиени.
А зрителите гръб обръщат,
врати затворили студени.

Добрият от наивност страда
и го подхлъзват лицемери.
Очаквал обич за награда –
омрази вкупом ще намери.

И някак, със поука стара,
отпосле той и подразбира,
че тръгне ли да хваща вяра,
със нея нека се и взира…

Че бързо би събрал мнозина,
когато с дар протегне шепи.
А после пие си пелина,
ранен от чувствата си слепи.

Защо, Любов, си уязвима,
като копринена дантела?
Раздаваш се, за да те има,
преди изобщо да си взела…

И зов, ако от теб възлиза,
със кални пръски се отрича,
дори последната си риза
да дава онзи, що обича…

Навярно си цена, с която
светецът плаща за Небето.
Да бъде бисер посред блато
или смокиня на полето.

Да бъде хляб, докрай изяден,
и виното, до капка пито.
Преминал изпит безпощаден
през Святото Небесно сито.

И там, на Господ пред Олтара,
в слова да се огледаш, жива…
Любов на всичко хваща вяра.
Невинна. Светло-доверчива.

Ясен Ведрин
(Тленен остатък)