Бръмчи психясалият кошер,
разбунен в тъмния си бяс,
и тръгват новините лоши
навред по земния атлас.

Отгоре – слънчевият огън,
отдолу – всеки земен трус,
но няма никаква тревога
светът, без Истината пуст.

Във лепкави и гнусни мрежи
заблуди паякът плете,
и плячката му от невежи
подобно планина расте.

Върхушка, като сова сляпа,
не вижда идещия Гняв.
За своите престоли драпа
и власт държи с юмрук корав.

В покварата на Калигула
или с пожара на Нерон,
строи високата си кула
и лъска златния си трон.

А щом въздига се елитът
от зъл и беззаконен звяр,
отново Господ препрочита
присъдата над Сенаар.

С Гнева свещен да го погуби
и с Меча да го прободе,
че който с демон се залюби,
ще падне, дявол знай къде…

Бръмчи психясалото племе
и още малко ще бръмчи,
но във останалото време
ще бъде сляпо, без очи…

А кулата, щом рухне цяла,
ще слезе Свят Заветен Цар,
земята, вдън изнемощяла,
да вдъхне за Живот и Дар.

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)