Животът ще премине като сън
в пределите на спомен и забрава.
И тленната черупка ще е пън,
без извори под почвата корава.

Душата, като птица без кафез,
към синьото крилата ще разпери.
Платила скъпо с пътя си злочест
за блясъка на бисерните двери.

Оттатък няма скръб да й горчи
и смут не ще й чувствата помита.
Но грейнала в небесните лъчи
ще бъде утешена и честита.

Че в бъдното – вовеки и веков –
с едничката си вяра преминава.
Потърсила горещата Любов,
като искра от тлееща жарава.

От цвете мирис, и от арфа звън…
От житен клас зрънцата златозарни…
Животът ще премине като сън,
преди да стигне сферите олтарни.

И чак тогава, в светлия си смях,
човекът към Твореца ще извика:
„О, Господи! В душата Те живях!
И в нея без предел Духът Ти блика!“

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)