Оселът носи си товара
и в стръмното превива гръб,
а за усилната му вяра
залогът е пределно скъп.

Край него със развети гриви
препускат бързите коне.
И в погледите им игриви
усеща се какво ли не…

Мечти за сладки кариери,
покрити с лаврови листа.
Светът с възторг да им отмери
и славата, и радостта…

Какво пък? Нека си потичат
щастливи в бързия си бяг.
Щом земното така обичат –
при него ще отидат пак.

При всяка лъскава похвала
на шумната човешка плът.
Наградата да вземат цяла,
когато люби ги светът…

А той, оселът, нека страда…
От корист нека е лишен.
Една е Вечната Награда,
че пътят му не е сгрешен.

И даже да го угнетява
шумът от цвилещи коне –
не слиза Божията Слава
като монета в портмоне.

Върхът изисква си товара
и с вяра плаща се цена,
че долу, в светската поквара,
е кочияшът Сатана…

Ясен Ведрин
(Тленен остатък)