Илюзии в духа ми няма.
Светът на хаоса е роб.
Върти се като хвърлен камък
във демоничния въртоп.

Грехът от ада се привлича,
а Правдата се тъпче с бяс.
И под оловото от бича
ридае всеки светъл глас.

В една неумолима преса,
живея, твърд като скала.
Готов със скърби да омеся
мечти, надежди и дела.

Не ще натрапя зов и вяра
на никой в преходния свят,
и със пелинова отвара
ще се напия до откат…

Не се търгувам за утеха
и славата не ми е плен.
Капан за птици е успехът,
но аз летя неуловен.

И нека, в загуби обречен,
духът ми си остане клет.
В съдбата на един предтеча
прочита Господ всеки ред.

А аз отдавна съм прочетен.
Харизан – просто като дар.
В човешките съдби преплетен,
почти повярван, на кантар…

Илюзии в духа ми няма.
Живея, в болка изтрезнял.
И само огненият пламък
напомня, че съм се раздал.

Живях годините преломни
и раждах Вечните слова.
А кой и как ще ме запомни –
въпрос на Вяра е това.

Ясен Ведрин
(Тленен остатък)