(По Матея 7:16)

Не искам паметта ми тъжна
да помни никакви познати.
Със нищо тя не им е длъжна,
но в миналото ще ги прати.

Удавник пояса си тачи
и клетник – къшей от жарава.
Любов Христова колко значи,
щом ялов дух я поругава?

Готов е корист да приеме,
а после като мишка бяга –
в едно злощастно, празно време
без обич и усмивка блага.

Напразни леят се словата
на грозде да обърнат тръни.
В един копнеж от Светлината
фалшивият ще се препъне.

Защо тогава паметта ми
такъв да помни до премала?
Не са ли плътските измами
една очаквана развала?

Приятел дума е Заветна
от Приноса на Авраама,
готова чудно да просветне,
когато в Пътя ходят двама.

В съдбата си не искам вече
случайно случили се хора,
че времето за тях изтече
на миналото във затвора.

Смокини репеят не ражда.
Ръждата не напомня злато.
Пръстта не предизвиква жажда
по нищо Истинско и Свято.

И нека в спомени горчиви
една утеха да ме топли,
че Верните, в Завета живи,
тешиха всичките ми вопли.

Жита, със Господа богати,
те бяха в Божията Нива.
Останалият куп познати,
безплоден, нека си отива…

Ясен Ведрин
(Тленен остатък)