Не искам пепел в битието
от пламък, вече догорял.
Творецът е това, с което
на този свят се е раздал.

Гори ли – смисълът го има
и поривът остава жив
в една надежда несъзрима,
подобна на Небесен взрив.

От Дух – роденото е Вечно.
Не може да се присвои.
Дори в мъртвило безсърдечно
търгашът пачки да брои.

Пръстта в дисагите му влиза.
Суетна стока на кантар.
А този пагубен цинизъм
е смърт за Истинския Дар.

Тъй както пепелта е сива
и чезне в земните бърда –
творец без Огъня погива
и няма в бъдното следа.

Искрата в кремък се отсича
и лумнал Огънят гори.
А дух се ражда да обича
и своя Дар да сътвори.

На Бог да каже: „Виж ме! Ето –
на Тебе се обрекох цял!
И нямам пепел в битието
от пламък, вече догорял…“

Ясен Ведрин
(Тленен остатък)