Прибежище Си мое, Свято,
и Храм на живите води!
А аз съм Вечно Твой, когато
Синът Ти в мене се роди!

И в Твоята Любов раздаден
Той сам докосва и блести,
та Дар изящен и изряден
пред Твоя Трон да възвести.

С каквато безпределна Воля
Ти движиш светлите звезди,
с такава – много Ти се моля –
в Духа Си Верните води.

Христос в душите им да свети
сред непрогледната тъма,
преди, подобни на комети,
да си пристигнат у Дома…

С такива думи Те заричам
и хвърлям котва – там отвъд,
където Вечното пресича
за Теб изминатият път…

Ясен Ведрин
(Коленича пред Тебе)