Когато слънцето прежуря,
а ти изобщо го не щеш,
спомни си за полето Дура
и ада в пламналата пещ.

Нагрята беше седемкратно
в убийствена горещина,
та всички люде безвъзвратно
да смачка с ужас Сатана.

Да се прегърбят от поклони
пред идола на властелин,
и той над твари милиони
най-славен бог да е един.

Но скоро го смутиха трима
мъже на вяра, канари.
И злият в ярост немислима
поиска да ги изгори.

В пещта ги хвърли луд и бесен
и чакаше да види дим,
но пратеник дойде Небесен
и бе в пожара невредим.

По изглед – Цар с могъща слава
и блясък в Святия Си Лик,
че само Нему подобава
да бъде Вечен и Велик.

Нападна трепет властелина
как Онзи с тримата стои,
а пък Адамовата глина
от пламъци не се бои…

В духа ти тази случка нека
прохлада бъде от Сион,
че Господ иска у човека
да бъде Цар с Небесен Трон.

И пламенната пещ тогава
не ще те нивга ужаси,
че Царят, в огън що спасява,
дойде и тебе да спаси…

Ясен Ведрин
(Тленен остатък)