Прибавих си една година
към натежалата торба.
А тя във времето отмина
с печат от болка и борба.

И нея, вярвам, ще зачита
Небесният ми Господар,
че младост имам неизпита,
дори и да съм леко стар.

Към свършека и аз се движа.
Реката в бъдното тече.
Но днес, оставил всяка грижа,
ще бъда весело момче.

И за приятелите верни
ще вдигна първият си тост,
че те със жертвите безмерни
обичаха у мен Христос.

И нека с чашата пенлива
животът да трепти до век,
че бе душата ми щастлива
по пътя дълъг и нелек.

Наздраве, казвам си, и пия
лъчи от топлещи слова.
Любов в живота да открия –
какво по-чудно от това?

За нея всякога си струва
сърцето жарко да тупти,
че още моят дух пътува
към светли бисерни врати.

27 Юли, 2024 година

Ясен Ведрин
(Търсач на бисери)