ЗЛАТНИЯТ МЕДАЛ

Когато демонични орди
събарят съвест и морал,
не искам никакви рекорди
да бих в живота си съзрял.

Защото видимата слава
отдавна е с горчив привкус
и няма преходната плява
да би засенчила Исус.

А даже да ликува скотът –
пред Бога жалък е слепец,
защото сляп е за Голгота
и за нетленния венец.

И все едно е смъртно тяло
в какъв турнир ще победи.
Оттатък времето е спряло
и свършват земните следи.

Остават дух, душа и вяра
със Свято сито към Сион.
И там претегля Господарят
в Небето кой е шампион…

Шуми светът – кипяща делва
със блудно вино и разврат.
И с лък безчестните прицелва
един жесток триумвират.

А Верните от скръб въздишат,
във битката със зъл порой,
че вече близо е финишът
на всички пътища безброй.

И чак в предела благодатен
духът им Мир ще наследи,
където сам Христос е златен
медал на техните гърди.

Ясен Ведрин
(Тленен остатък)

Вашият коментар