(Молитва на Верните)

Като ято, от Зло непревзето,
или крепост в усилните дни,
до последния Миг под Небето
съхрани ни Христе, съхрани!

В този свят, потъмнял и безбожен,
още нека Любов ни крепи.
Само с нея следовникът може
всяка болка докрай да търпи.

В битието гъмжи от причини,
но Причината Ти Си една,
щом от чашата скръб загорчи ни
пак от нас да блести Светлина.

В тиха прошка и лека забрава,
в светла песен и чудна мечта,
да Те виждаме в Божия Слава
като най-съкровена Врата.

Щом нагоре Духът Ти ни вдига
и сме Твоите Живи Слова –
тази Вяра напълно ни стига…
Ти във нея Си всичко това!

И Светилникът Свят на Завета,
и Небесният бляскав Олтар –
Ти Си нашата радост пресвета
и от Бога лъчистият Дар…

Коленичим пред Тебе, и ето –
в нас Давидова Арфа звъни!
До последния Миг под Небето
съхрани ни, Христе, съхрани!

Ясен Ведрин
(Коленича пред Тебе)