Във сърцето ми няма кесия
и в духа не държа портмоне.
Прося щедрост от Вечен Месия,
на молитва превил колене.

Той е Верен и винаги дава,
както никак не може светът,
че природата грешна, корава,
е далече от светлия Път.

Самарянин едва се намира
да помогне на клетник в беда.
Добротата от зло се възпира.
Съвестта – от висока греда.

И е Кръст, и присъда навярно
че съм смут във всеобщия лед.
Битието ми, с обич пожарно,
е родено от Дух и Завет.

С две монети Христос ме дарява,
за да бъда в живота си благ.
Сиромахът край мен да се сгрява
не с нищожния дребен петак,

но чрез Благост и Милост, с които
Благодатният рани цели –
да привдигне сърцето пребито,
и у него Любов да всели.

Няма много врати към Небето.
Сам Христос е Вратата една.
В Него влиза Доброто, което
изцелява от всяка злина.

И дано съм достатъчен в края,
щом получа си Вечния дял,
за да бъда щастлив, и да зная:
Ненапразно с Исус съм живял!

Ясен Ведрин
(Бакърена паничка)