Дори да се въздига плява
с цената на погром и крах,
на Господ нека уповава
отритнатият сиромах.

Спестил мечтите за съдбата
в Небето да лети с копнеж,
докрай затворил сетивата
за всичката безбожна леш.

Че тя делът си долу взима.
Празнува, пие и яде.
Но има сетнина незрима,
която примка й преде.

Какво и как ще й се случи
ще види някога отвъд,
където с ужас ще научи,
че е предадена на Съд.

Водите си назад не връща
реката, вляла се в море.
Смъртта като ламя е съща
и всеки грях ще прибере.

И чак оттатък, чак тогава,
се плаща скъпата цена,
когато лъскавата плява
потъне в мрак и тъмнина.

На Лазар нека да прилича
отритнатият сиромах,
и своя Господ да обича,
смирил душата си без страх.

Че долу всичко му отнеха –
покой, добруване и чест,
но горе чака го утеха
след пътя тъжен и злочест.

Така са вярно наредени
на Бога Вечните съдби.
Едни – за Рая са родени,
но той се страда и скърби.

А други в гибелна измама
събират земния си дял,
че друг оттатък просто няма
да би го някой обещал…

И тази Правда, твърде Свята,
дано слепецът прочете…
Два пътя има на земята
и властни всякога са те.

Човек един от тях избира
до края да го извърви…
А който сбърка и не спира,
лъжовно е живял… Уви!

Ясен Ведрин
(Бакърена паничка)