Да навеждам главата, от тъга среброкоса,
пак пребъдвам Господен, като Кръст и Завет.
Долороса е Пътят… И трепти Долороса
във стиха ми изстрадан. До последния ред.

Ще ме мъчи навярно изживяното време,
че света не спечелих, и си нямам медал.
Но защо ми е блясък, щом е толкова земен,
и събира възторга на суетната кал?

Днес Пилат се обича. И въздигат Варава.
Съвестта се изпира във вода от леген.
Аз не искам корона, и не драпам за слава,
но се моля за твърдост до последния ден.

Монте Карло не търся. И Дубай не копнея.
Много евтина примка за човешката плът.
Елеон ме привлича. И блести Галилея,
а Христос ми е Вяра, и за Вярата – Път.

Кръст един да износя ще е чудо едничко,
за което си струват сто години от скръб.
Нямам нищичко земно, но пък Бог ми е всичко.
От благата по-ценен, от живота по-скъп.

И се моля не с думи, но с разпалена вяра:
Боже, дай ми да ходя с Твоя Син до смъртта!
Долороса е Пътят! Долороса е Дарът!
А Голгота е Смисъл и последна Врата!

Нека нея премина. Като връх вековечен!
Като Песен Небесна, що със дух съм изпял!
И тогава ще бъда със Исуса облечен –
не напразно родил се, не напразно живял…

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)