Сиромахът не търси пощада.
Той е вече от Бог пощаден.
И когато злините изстрада
ще пристъпи до Вечния Ден.

Да приеме утеха лъчиста
и покой като чудна река
от разтворена шепа пречиста
на една Благодатна Ръка.

Сиромахът съдба не презира.
Преживява печал и хомот.
На света е дошъл да умира,
за да има отпосле живот…

Не завижда на земната слава
и за светската власт не ламти.
С два-три залъка хляб оцелява,
но от щедрост и милост пламти.

Сиромахът не може да губи,
туй което не е придобил…
Сам се радва на ласките груби
и усеща, че Богу е мил.

А сърцето му все се отваря,
като бяла и светла врата –
най-нищожния дар да разгаря
като въглен дълбоко в жарта.

Сиромахът е Обич Заветна.
Дух, спечелил Небесния Дял.
И дори във съдбата си клета
добрините на Бог е отдал…

Миг е мъката долу. Въздишка.
А след нея – Заветният Град.
Няма там скъпотия кръвнишка,
нито алчност от злобния свят.

Сиромахът честит се прибира
да отдъхне след скръб и тъга.
А в очите му нежно се взира
седемцветната Свята Дъга…

Ясен Ведрин
(Бакърена паничка)