Когато Вяра го извика
Завет един да възвести,
орелът носи скръб велика,
защото в горното лети.

Оттам очите му съзират
рова на падналия свят –
народи в ужас да примират
от демоничния диктат.

Че днес на земните престоли
царуват твари без морал –
влечуги, Правдата проболи,
и искащи от Злото дял.

Лъстиви, гнусни, късогледи,
със вяра в сатанинска стръв,
а във сърцата – людоеди,
проливащи невинна кръв.

Лети орелът и въздиша.
Светът не ще го приюти.
А той в Небесната си ниша
все още дълго ще лети.

И само просветени птици,
събрани духом на ята,
ще видят в тъжните зеници
последен зов от Любовта.

Зовът крила да си намери
човекът, от света пленен,
и стигне бисерните двери,
за Вечния Живот роден.

А този полет невъзможен
да сбъдне Вяра би могла,
че в свят бунтовен и безбожен
се оцелява със крила…

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)