Стих оставям ви кратък,
но разпален от плам.
Радостта ни оттатък
е скръбта ни отсам…
И Мирът ни в Небето
долу става война,
за която сърцето
плаща Свята цена.

Няма никаква драма,
че сме малко на брой.
Само адската яма
гълта слепи в порой.
Тухли стават мнозина,
а пък Бисер – Един.
Дух надмогва над глина,
щом е в Божия Син.

Стих оставям ви кратък…
Нека бъде ви жар!
Има Верен остатък
на Небесния Цар!
Той с могъща Десница
всеки мрак ще смути,
а до Него девица
в бял висон ще блести!

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)