И сто живота да ми струва
високата до кръст цена,
душата ми ще претъгува
скръбта от земната злина.

Превърнал Господ на пътека,
Завета Му – в перо и дъх,
ще бъда за мнозина екот,
дошъл от непристъпен връх.

Не ще ме възгордее слава
или ласкателен език,
че битката не ражда плява,
а образ клет на мъченик.

Най-грубо вретище, в което
се блъска светският отпор,
и бързо пълни се сърцето
със хула, укор и позор.

Без рани никой не пресича
Небесната на Бог Врата.
На смъртник вярата прилича
с присъда гневна от света.

Христос у мен да се познае –
такъв е Святият предел.
И истинският връх това е
за всеки, кръста си приел.

Приех си моя. Без принуда.
И нямах в избора си страх.
От падналия свят прокуден
живот на пришълец живях.

И сто души да имах в мене –
за Бог ги жертвам… До една!
Така в духа ми е платена
високата до кръст цена…

Ясен Ведрин
(Тленен остатък)