Послушай думите ми, братко!
Чети с отворени очи!
На Господ Словото е сладко,
но то на този свят горчи…

А чашата с пелин прелива.
Горко я пълни всеки ден.
И сякаш за съдба горчива
си сам белязан и роден.

Напук обаче – в Милост Свята
сърцето болката търпи.
Злини и скърби не пресмята,
но в силна вяра се крепи.

Защото в смисъла извечен
утехата е там, отвъд,
където злобен и отречен
не стига никога светът…

Където светло и правдиво
Творецът пише сетнина,
и всяко битие горчиво
е изплатената цена.

Послушай думите ми, братко!
Животът не е тук и днес!
Дали задълго или кратко
не ще си винаги злочест…

Че идва Святата рокада,
подобно изгрев призори,
когато с Вечната награда
сам Господ Бог ще те дари.

Стефан Главчев
(Тленен остатък)