Народът тъне във несгоди
и оскотява – гол и бос,
когато зъл лъжец го води,
а не Спасителят Христос.

И драмата, една и съща,
ще се повтаря всеки път,
защото поглед не обръща
към Святото Небе светът.

Платформи, клетви и програми
изтичат в мръсния канал,
и никакви житейски драми
не се превръщат в идеал.

Престоли на земята дава
един отдавна паднал княз,
а той избира суха плява,
когато й предложи власт.

И всяка лъскава корона
или жадувано кресло
се дават само със поклона
пред тъмното върховно Зло.

Не ще го земна твар пречупи,
не ще го слама повали,
че то сърца ще си закупи
и вътре в тях ще се всели.

Че там, на стълбата висока,
управникът е вече звяр,
подобно лъв, захапал кокал,
или крадец, надушил кяр.

А тази истинска картина
правдиво се превръща в скръб,
когато, пуснал бюлетина,
народът прави избор скъп…

И теглил някога чертата,
разбира в клетия си ад,
че само Бог на небесата
е Верен, Истинен и Свят.

Стефан Главчев
(Хрониките български)