Душата ми към залеза отива
с последните угасващи лъчи
и иска й се в песни да прелива,
но вече от умората мълчи.

Преминала преломните години,
събра си куп тъжовни теглила.
И нямаше в съдбата й градини,
но бариери с вятър и мъгла.

До капчица Заветът я изстиска
и в нея плодовете си роди.
Дълбокият й извор се разплиска,
събрал слова, подобни на звезди.

Сега е уморена. И не чака
венеца си от лаврови листа,
но гледа с мъдрост светла и двояка
отлитащия лъх на младостта.

Завършеният кръг е неизбежен.
Животът е предречен кръговрат.
И всичките започнали вървежи
до точка на пристигане ще спрат.

Душата ми към залеза отива.
Живя… Горя… От дар се сътвори.
И в изгрева дано да е щастлива,
когато Бог утеха й дари…

Ясен Ведрин
(Тленен остатък)