„Защото с каквато съдба съдите, с такава
ще ви съдят, и с каквато мярка мерите,
с такава ще ви се мери…“ (Матей 7:2)

Когато страшната разруха
премазва кости и гърди,
властта остава сляпа, глуха,
и от делата й смърди.

Но тя, с каквато мярка мери,
такава ще получи в съд,
и с пълен ужас ще трепери
пред Бог наведена отвъд…

Тежат сълзите на бедняка
върху Съдийската везна,
и челюсти отваря мракът,
за да поглъща в тъмнина

лъжливи шайки депутати,
крадци и спекуланти бол,
и всички гнусни адвокати
на всеки бесен произвол.

Човек едната съвест има,
дарена му от висини,
а тя е крехка и ранима
от прекомерните злини.

В присъдата на Съдията
свидетел се явява пръв,
и Милост има за отплата,
когато я поръси Кръв…

Каква е съвестта обаче
на тези мръсни зверове?
Бедняк под игото им плаче,
но скоро ще се отърве…

А в ада, с грехове оловни,
щом видят злите злия дух,
за стоновете им тъжовни
ще бъде Господ сляп и глух…

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)