Пребъдвам вече в златната си есен,
но злато на земята не събрах.
Отец си имам, щедър и Небесен,
и цял живот за Него изживях.

Честит ликувах с Вечните Му тайни
и всичките Му мъдри словеса.
Врати отварях чудни и незнайни
и пълних чаши с праведна роса.

Богатството ми горе се натрупа
и златото ми в Свят ковчег стои.
Имот със него няма да си купя
и зъл крадец не ще го присвои.

Но влязъл в Радостта на Господаря
отново Нему всичко бих дарил,
защото Той сърцето ми изгаря
и в мене Огън всякога е бил.

Пребъдвам вече в златната си есен
и тя от Святи дарове блести.
Един живот във горното принесен
Небесна пролет ще го възвести…

Ясен Ведрин
(Търсач на бисери)