Завет да изявява с думи
е връх в таланта на поет,
но тегне истинна върху ми
съдба от всеки писан ред.

Защото живият Светия,
от чиста вяра зареден,
не търси Господ на хартия,
но в Дух и Сила всеки ден.

Перо поих, но не в мастило.
И Слово раждах – не от пръст.
Христос сърцето приютило –
прегърна Неговия Кръст.

И Той словата сътворени
за Правда нека ми вмени,
че бяха бисери, дарени
от праведните висини.

Да бъда къшей Хляб Небесен
или от жертвата Солта –
такъв, над думите надвесен,
искри разпалвах от жарта.

Навред по хълмове и друми
да знаят хората с крила:
Завет се изявява с думи,
но оживява от дела…

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)