Талантът Дар е необятен
и мярка в стари времена.
Възвишен, чист и благодатен,
от Бог получен без цена.
Светило от духа, красиво,
щом радва хиляди навред,
та от сърцата чувство живо
да би родило се в ответ.

Дали на този свят обаче
се пази Истинския Дар?
Духът не ще ли да заплаче
талант да срещне на пазар?
Клеймо да види над твореца,
превърнал в стока своя лъч,
и хвърлил хула към Отеца
в една панаирджийска глъч…

Кога, безумецо трагичен,
на Бог за Дара си плати,
и счете, че е строго личен
таланта, що у теб блести?
Когато ражда плодовете
дървото иска ли пари,
или на Онзи, Който свети,
смирено то благодари?

Дали ще бъде стих и песен,
картина, скулптура, портрет –
те раждат се от Дар Небесен,
та Дар да бъдат занапред.
А който алчен ги продава
е сива пепел, жалък сноб,
и бързо се превръща в плява,
щом пълни с корист своя джоб.

Такъв не ще се споменува
във всички бъдни векове,
че Дар в даряващи векува
и в Свята Слава ги зове.
Онази Слава, при която,
превил творецът колене,
сърцето му е с Бог богато,
а не с хартии в портмоне…

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)