Аз нямам много градове
в които искам да се върна.
Един сърцето ми зове.
Един копнея да прегърна.

През бисерните му врати
да вляза в някой Миг жадуван
и там Заветът да блести
от Пътя, с Вяра пропътуван.

Скръбта блаженство да смени.
В река от Мир да се изкъпя.
И в Божиите висини
с дела достойни да пристъпя.

Да видя Вечния си Цар
със златозарната корона.
И станал Негов – в Дух и Дар,
с надежда да стоя пред Трона.

Това е Смисълът правдив,
и нека той ми бъде песен.
Един Исус си имам. Жив!
Най-свят в живота ми нелесен.

И Град един влече ме там,
където, заплатил цената,
да бъда онзи Стълп на Храм
във Царството на Светлината.

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)