Не търси житейски блясък
на нищожната цена.
Всяко име върху пясък
се изтрива от вълна.

И в света – море гневливо –
няма никога покой,
щом върхушка в пяна дива
върши мерзости безброй.

Плаши дъното мнозина,
че е тихо, в самота,
но във страшната картина
то спасява от света.

Там, на Бог в добрите шепи,
верният ще устои,
и от властниците слепи
няма хич да се бои.

Бисерът се ражда в мида.
Блясъкът е порив бял.
Клетникът ще си отиде,
дните свои изживял.

В миг, като въздишка кратък,
като лъч ще отлети,
и пред Вечния оттатък
вярата му ще блести.

А светът ще се излива
див към адовата паст,
гдето в пламъци погива
всяка ненаситна власт.

И съборени със трясък
падат злите в тъмнина…
Не търси житейски блясък
на нищожната цена.

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)