Една Заветна Правда зная
и тя ме води в този свят –
светецът придобива Рая,
щом вкуси личния си ад.

С душа разпъвана, горена,
на Злото среща яростта,
избрал свещената арена
на древна обич към Христа.

Под злия поглед на Нерона
не трепва, твърд като скала.
Търпи трънливата корона
за праведните си дела.

Приема гвоздеи ръждиви
и бич понесъл би дори,
готов за неколцина живи
като светилник да гори.

И вкус на загуба не сеща
обрулен до последен плод.
Кръвта му с Вяра е гореща,
а жертвен – целият живот.

И нека никой не прочита
стиха ми, с думи натъжен,
че в участ, от очите скрита,
светецът в Бога е блажен…

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)