Затворят ли вратите си – не влизам…
Не страдам, ако ми обърнат гръб.
Това ми е защитен механизъм
и той ме пази от чрезмерна скръб.

Ранят ли ме със хулене – не съдя,
защото само Бог е Съдия.
И с Него, ако искам да пребъда,
високо горе трябва да стоя.

Ограбят ли ме – живи да са нека,
че изворът не спира да тече.
И всичко свое раждам за човека,
та Святото Небе да го влече.

Забравят ли ме – злоба в мене няма.
Христос да помнят – стига ми това.
Една съдба е истински голяма,
когато следва Божии слова.

Разпънат ли ме – прошка ми е броня.
Духът единствен може да прости.
Защото жив в сърцето ми е Оня,
готов със Любовта Си да блести.

Понесъл Кръст – до края ще остана
за Правдата Христова прикован.
Да бъда сам дълбоката Му рана
в един живот, за Него изживян.

Ясен Ведрин
(Тленен остатък)