Беднякът на Бога горещо се моли,
но не за луканка, и не за пържоли.
За Милост и Благост в живота да има,
че твърде е страшна човешката зима.

Сърца леденеят, от Злото корави,
и винаги себе си считат за прави.
А той със душата си триж държелива,
въздиша, че пътят им в пъкъл отива.

С едната си мъка що друго да стори?
Не може проклетия род да пребори.
Наведен подсмърча, неправди преглъща,
но знае, че някъде всичко се връща.

Че Съдникът Свят във делата се взира.
Едните отхвърля, а други прибира.
И струва си някак да страда в теглото,
че твърде е страшна цената на Злото.

Беднякът сълзите си трие с ръкава.
Да става, о Боже, каквото ще става!
Че властникът граби и пак му е празно,
натрупал отдавна богатство омразно.

Къде ще го дява? Къде ще го носи?
Напусто са тези горчиви въпроси.
Той с червей си ляга, и с червей събужда,
и няма във земното никаква нужда.

Но стигне ли края – не ще да избяга,
че примка желязна душата му стяга.
И тъмната яма го властно привлича,
та звяра да срещне, когото обича.

Беднякът си ляга, загърнат с утеха.
Не страда, че целия свят му отнеха.
Остана му Господ и Святата Вяра
със Него до свършека той да изкара.

Че Милост и Благост доволно му стигат,
когато ръце към Небето се вдигат.
И даже отхвърлен, нищожен и беден –
Спасеният в Бога се смее последен…

Ясен Ведрин
(Бакърена паничка)