(слово за колебаещите се)
Човекът, който не прежали,
каквото земно улови,
върви след Господ, но едва ли
до края с Него ще върви.
Ще ходи някак издалече
в почти изгубен силует.
Христов да се нарича вече,
поглеждайки назад-напред.
Със този свят ще си угажда,
но без да бие на очи.
Със Слово ще се новоражда,
а след съблазън ще търчи.
И вярата му ще се клати
от вятъра насам-натам.
В устата – пълен със цитати,
в душата – с неизчистен срам.
Сърцето половинка няма,
която Богу да даде,
че другата стои в измама
и мракът властен я краде.
А за Спасение едничко,
което в дух е преживял,
Христос ще му поиска всичко –
в Завета да пребъдва цял…
И може би това е Вяра –
отрекъл себе си до Кръст,
да хвърли в гроба тази стара
и всякога себична пръст.
За своя Господ да пострада
прежалил земните мечти,
и Него сам като Награда
в сърцето си да приюти.
Ясен Ведрин
(Тленен остатък)
КЛАСИЧЕСКА ПОЕЗИЯ 
„И ето един момък дойде при Него и рече: Учителю, какво добро да сторя, за да имам вечен живот? А Той му каза: Защо питаш Мене за доброто? Един [Бог] има, Който е добър. Но ако искаш да влезеш в живота пази заповедите. Казва Му: Кои? Исус рече: Тия: Не убивай; Не прелюбодействувай; Не кради; Не лъжесвидетелствувай; Почитай баща си и майка си; и Обичай ближния си както себе си. Момъкът Му казва: Всичко това съм пазил [от младостта си]; какво ми още не достига? Исус му рече: Ако искаш да бъдеш съвършен, иди, продай имота си, и дай на сиромасите; и ще имаш съкровище на небесата; дойди и Ме следвай. Но момъкът, като чу тая дума, отиде си наскърбен, защото беше човек с много имот…“ (Матея 19:16-22)
Ето за този себеправеден момък иде реч в последния ми стих, защото мнозина са като него. И нека утре да не казват на Господ, че не ги е призовавал и привличал към Себе Си. Защото те сами бягат от Спасителя, досущ като в библейския пример!
ХаресвамХаресвам