Когато чашите са пълни
защо ли изворът шурти?
Навярно скръб ще го погълне
и самота ще го гнети.

В сърцата вече място няма
за капка или две поне.
Малцина Благодат голяма
приемат днес на колене.

Къде дареното изтича
не знае изворът прелял.
Роден е той, за да обича,
и себе си да жертва цял.

И странно е, че в свят-пустиня
отдавна жажда не мори,
а той, дошъл от вечност синя,
ще трябва вдън да се смири.

В живота всеки сам избира
доколко дух да напои.
Пред много извори се спира
и глътките си не брои.

Дай Боже всички да са Святи
със бистра бликнала вода,
и с Него още по-богати
да бъдат земните чеда.

Че всички капки ще издири
Духът Му в сетния ми час,
а извори от куп кумири
не ще оттатък видя аз.

Че те на лъскава бутилка
цена си имат с етикет,
и пие жадният мътилка,
от лудост бесовска обзет.

На този свят ще дойде краят.
Ще има сито – там, отвъд…
Не всички извори го знаят,
но те към него са на път.

И даващия, и циника,
Съдът Му строг ще привлече…
Тече в духа ми. Още блика.
И нека тихо си тече.

Ясен Ведрин
(Тленен остатък)