Всеки своята стълба си има.
И аз моята също избрах.
За света тя остана незрима
като шепи на клет сиромах.

Стъпала изкачих, а цената
бе висока и страшна дори –
да науча сърце в стръмнината
как за своя Отец да гори.

Смърт погубваше мислите тленни
и ги хвърли далече встрани.
Взе ми Господ очите надменни
и със поглед смирен ги смени.

В миг се скриха хвалбите човешки,
щом ми даде Небесния слух,
за да слушам ридания тежки,
за които оставал съм глух.

Паметта ми обърна в забрава.
В Своя спомен докрай ме всели,
в който щедрият себе си дава,
без от корист троха да дели.

И почти изкачил стъпалата,
знам, че няма да тръгна назад,
да потърся нищожна заплата
от духа на безбожния свят.

Яков сън при Ветил просънува.
Аз съня му наяве живях.
И скръбта ми доволно си струва,
щом на стълбата с ангели бях.

Още крачка да сторя, и ето –
в моя Цар ще открия Слуга,
и ще свети пречисто Небето
над една благодатна Дъга.

Там, където се сбират лъчите
в изначалния Блясък Христов,
и гори като зов от очите
безконечна и Свята Любов.

Всеки своята стълба катери.
И аз моята с Дух изкачих.
Няма кой на света да измери
колко скъпа цена заплатих.

Не спечелих от земната слава.
Бях на моята стълба дарен.
Че във стъпките – Пример остава,
по-желан и спасяващ от мен.

Ясен Ведрин
(Бакърена паничка)