Натрупани са сметките отдавна
и този свят прескъпо ще плати.
С една съдба – ужасна и безславна,
във пъкъла за милост ще крещи.

От алчност заслепен е политикът.
Бездушие в банкерите вони.
И капе кръв по острото на щика
от черните безсмислени войни.

Привлечен към печалбите от газа
народи тъпче тайният елит.
А в грозна, всецаруваща омраза,
Христос е хулен, смазан и пребит.

Подобно ястреб, кърмен от лисица,
вилнее пропагандният ефир,
а князът, горд със хищната си птица,
души поглъща в гнусния си пир.

И страшно е, на Злото във корема,
да чака някой Божия ответ,
че сметката прилича на поема,
прогизнала от кръв на всеки ред.

О, как от ада грешникът не може
нагоре към света да изпълзи,
и бунта му отровен и безбожен
да би изплакал с парещи сълзи?

Че всяко дело, мисъл или дума,
оттатък срещат своята цена,
а сметката набъбва в страшна сума,
когато е злина подир злина.

Една присъда, бърза или бавна,
не може Злото да осуети.
Натрупани са сметките. Отдавна.
И този свят прескъпо ще плати…

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)