Коленича когато моят Бог се гневи
и наказва света справедливо.
Ако в пътища тъмни зъл безумец върви –
всичко грешно му става гориво.
Гибелта е внезапна, и разрухата – шок,
като жетва във пълната мяра.
Щом Гневът се отприщи – преподава урок,
да го слушат, дори и без вяра.
Нечестивата мерзост Мечът щом съкруши
си отдъхват сърца изтерзани.
Има Бог – да въздава за добрите души
и за техните болки и рани.
Ако бунтът прилича на Содом и Гомор,
се обрича на огън и жупел.
И тресе се от ужас поразеният пор,
с грозни блудства парите си трупал.
Както в пепел обърнат беше тъмният княз,
и отхвърлен от Трона възвишен,
тъй Гневът ще пояжда всяка пагубна страст,
всеки мор, на Живота излишен.
Съдията се взира! А земята кърви…
Свята Правда въздиша горчиво.
Коленича когато моят Бог се гневи
и наказва света справедливо…
Ясен Ведрин
(Възходът на падението)
КЛАСИЧЕСКА ПОЕЗИЯ 
„Защото, ако Бог не пощади и ангели, когато съгрешиха, но ги хвърли в мрака на най-дълбоките ровове, и ги предаде да бъдат вардени за съд; и ако не пощади стария свят, но опази с още седем души Ноя, проповедника на правдата, когато нанесе потоп върху нечестивия свят; тъй също, ако Той осъди на разорение содомските и гоморските градове и ги обърна на пепел, и ги постави за пример на ония, които щяха да вършат нечестие, но избави праведния Лот, комуто бе досадил развратния живот на нечестивите; (защото тоя праведен човек, като живееше между тях измъчваше от ден на ден праведната си душа, като гледаше и слушаше беззаконните им дела); то знае Господ как да избави благочестивите от напаст, а неправедните да държи под наказание за съдния ден…“
(2 Петрово 2:4-9)
ХаресвамХаресвам