(Пророчески призив към господаря на света)
Спомни си Бог, Навуходоносоре,
и Неговите праведни съдби!
Че ти си долу, а пък Той е горе,
и долният не бива да тръби…
Не бива гордостта си да надува,
ни себе си да счита за велик…
Че слава на земята колко струва,
когато преминава като миг?
Спомни си Бог, Навуходоносоре,
и този свят не бързай да кроиш!
Насилие пред Господа – позор е,
и с него няма да Му угодиш.
От алчност царят винаги пропада.
Със мерзост трон не ще да устои.
И не един деспот, отишъл в ада,
паденията страшни си брои.
Че Господ Съдия и Прокурор е,
и всяко зло в Съда ще обвини!
Спомни си Бог, Навуходоносоре!
Небесната Му Правда си спомни!
Ясен Ведрин
(Възходът на падението)
КЛАСИЧЕСКА ПОЕЗИЯ 
„А в края на тия дни аз Навуходоносор подигнах очите си към небесата; и разумът ми се възвърна като благослових Всевишния и похвалих и прославих Онзи, Който живее до века, понеже владичеството Му е вечно владичество, и царството Му из род в род; пред Него всичките земни жители се считат като нищо; по волята Си Той действува между небесната войска и между земните жители; и никой не може да спре ръката Му, или да Му каже: Що правиш Ти? И в същото време, когато разумът ми се възвърна, възвърнаха ми се, за славата на царството ми, и величието и светлостта ми; защото съветниците ми и големците ми ме търсеха, закрепих се на царството си, и ми се притури превъзходно величие. Сега аз Навуходоносор хваля, превъзнасям и славя небесния Цар; защото всичко що върши е с вярност, и пътищата Му са справедливи; а Той може да смири ония, които ходят горделиво…“
(Даниил 4:34-37)
ХаресвамLiked by 1 person