Часовникът на този свят тиктака.
Пружината развита е почти.
И няма власт, предадена на мрака,
стрелките постоянно да върти.

Ще дойде миг и времето ще свърши
във точно заповядания срок,
а крясъкът на стреснатите мърши
ще възвести присъдите на Бог.

Ще опустеят бляскави палати.
Помпозният елит ще се смути.
Грехът му ще потърси адвокати,
но няма никой да го опрости.

А евтината слава на бандита
ще стане мръсна дрипа и парцал,
когато Съдията го попита
какви блага от клетите е крал.

В кошмар, като съдба неумолима,
възмездие над Злото ще плющи,
защото адът своето си взима,
а то напусто в ужас ще крещи…

Часовникът на този свят тиктака.
Стрелките му пълзят към полунощ.
Земята справедливост ще дочака
със пропаст между бедност и разкош.

И този Миг, и този трус съдбовен,
дано духа ми скоро сполети –
че в Бог невинен, а в света виновен,
живях като в Разпятие почти…

Ясен Ведрин
(Тленен остатък)