Глухите ме виждат, но не чуват.
Слепите ме чуват, но не виждат.
Плътските от злоба негодуват.
Слабите в безсилие обиждат.

Между наковалнята и чука
ударите тежки си понасям.
Падналият не осъждам с укор.
Малкото светило не угасям.

Маска на лицето си не нося
и не искам дял от чужда слава.
Нямам ли – от Бога ще изпрося.
Имам ли – излишък не остава.

Не задържам дългове човешки
и не търся съчица в окото.
Плащам си за сторените грешки
и без ропот гълтам си горкото.

Тайните в живота си разчоплих
как да бъда сит или пък гладен.
Мръзнещите – с огъня си топлих.
Нямащите – с дара си раздаден.

Не скърбя, изхвърлен на бунище,
и не трепвам, даже на мишена.
Имам си и Вяра, и Огнище!
Имам си и Слънце, и Вселена!

Пътник ли съм – Пътят ще приключи.
Клетник ли съм – пак ще е до време.
Писаното – нека ми се случи!
Търсеното – нека ме приеме!

Чудна е съдбата. Като песен.
Нотите й Някой Друг ги пише.
Не живях живот, за да е лесен,
но да бъде Кръстът ми от свише.

И това на този свят ми стига.
Горе е спечелената лихва.
А у мен разтворената Книга
Господ я чете, и се усмихва…

Ясен Ведрин
(Търсач на бисери)