Наемникът днешен, покварен от бяс,
мечтае за дарба от царя Мидас –
каквото докосне, ей тъй – изведнъж
да става на злато за алчния мъж.
А после с корона, и пръстен, и трон,
да стигне по блясък злодея Нерон.

Но дарбата има и скрита страна,
щом мигом ръката докосне храна,
че злато устата не ще да яде,
дори килограм да й някой даде.
Мечтае езикът за хлебеца мек
и всичко, което си хапва човек.

Това е жестоко! Да гинеш от глад,
когато със злато си лъвски богат.
И дарба, която си счел за късмет,
да прави живота ти трижди проклет.
Че всяко богатство си има цена,
когато във него е скрита злина.

Разкаял се някога царят Мидас.
Отрекъл в сърцето си тъмната страст.
И в миг му пораснали двете уши
за древна поука към всички души.
Че даже магаре с хомота си клет
храна си намира до хорския плет.

Ни злато му трябва, ни дарба от мрак,
но свежа тревица след тежкия впряг.
Че Господ дори за смирената твар
промисля в живота й нужния дар.
А онзи наемник със алчни очи
душата си в ада докрай ще вгорчи.

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)