Градът жадуван в небесата
на Хълма Вечен и любим,
един е той с Основа Свята –
Небесният Ерусалим.

Във него Верният открива
за своята душа покой,
че пристан и надежда жива
завинаги е само той.

Велика Правда там векува.
Дървото на Живот цъфти.
А Славният му Цар царува
и Светлината Му блести.

Не искам на земята име,
покрито с лаврови листа,
но твой да съм, Ерусалиме,
когато срещна Вечността.

При тебе аз да се завърна,
дори прескръбно уморен,
и моя Господ сам да зърна
в подножието Му смирен.

Във теб съм влюбен, без остатък,
с копнеж и зов неизразим,
Наградо чудна за оттатък –
Небесен мой Ерусалим…

Ясен Ведрин
(Коленича пред Тебе)