Тъмнее светът от безбожната яма,
в която царува жестокият мрак.
А в нея човекът Спасител си няма –
добър и загрижен, чудесен и благ.

Фалшив е животът, и сляпо сърцето
щом никак не вижда Небесни следи.
И става тъмничен затвор битието
с окови в нозете, с решетка в гърди.

А Вяра е нужна от семе едничко.
И плач като песен, и зов като трус.
В човешкото нищо Небесното всичко
да дойде със Святия Глас на Исус.

Провижда тогава слепецът Небето,
отворил за Бога щастливи очи.
Христос го докосва, въздига, и ето –
той има посока, слова и лъчи.

Един Вартимей от духа му ликува
и тръгва на Господ по Пътя свещен.
А всичко в живота му вече си струва,
когато нощта се превърне на Ден.

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)