(Слово към земните царе)

Дали ленивецът на трона
със власт, имоти и пари
за свойта бляскава корона
на Господ Бог благодари?

Дали честта си ще прегърби
или ума си ще смути,
когато със цена от скърби
главата му така блести?

Кога със кирка и лопата
е борил тонове от кал,
за да се радва на позлата,
която сам е изкопал?

Не го ли позлати робия
с реки от сиромашка пот,
та да получи на тепсия
корона златна на деспот?

Душа си има най-проклета
заможният аристократ
и с куп охранени контета
споделя гнилия си свят.

Но няма да му се присъни,
напук на царския му вкус,
корона истинска, от тръни,
каквато носил е Исус…

За нея трябва Правда Свята
в слуга, подобен на Агнец…
Но где ти зов към Светлината
в циник със образ на крадец?

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)