Когато те поглъщат дълбини
и мракът към душата ти наднича,
за котвата Христова се хвани,
че тя от дъно клетите извлича.

Надежда в нея Свята се таи,
мечта, която в Правда уповава,
че Бог за тебе светъл дом строи
и даром на сърцето ти го дава.

Светът не ще се дълго продължи
и мъката до време ще приключи.
Понякога най-тъжното тежи,
защото скоро радост ще се случи.

А котвата ще стигне там, отвъд,
най-истинска и непоколебима,
и днес, когато мрази те светът,
напомняй си, че само Бог те има.

Че само Той за тебе е платил
цена, каквато никой друг не плаща.
И който от Завет се е родил,
за котвата Му здраво се прихваща.

Да каже в бъднините: Оцелях!
На дъно бях и с връх Исус дари ме!
Защото Верен всякога Му бях
и славих благодатното Му Име!

Ясен Ведрин
(Тленен остатък)