Днес е време на пълните чаши.
На преялите в земни места.
На сергии и мазни търгаши.
На доволния рев на тварта.

В непрестанен банкет за влечуги
сервитьорът е бесният ад.
Там печели обяд по заслуги
всеки гнусен и зъл психопат.

Като буря суетната мода
сред човешките страсти свисти
и с измами покрил небосвода
евтин господ душите лъсти.

Съвестта като слама прегаря
и на пепел обръща се зла,
а светът Сенаар преповтаря
с пръстни тухли и черна смола.

Властна кула в сърцата мърсува
и съгражда велик Вавилон.
Сляпа гордост над него царува
да изисква от всички поклон.

Поругаван от нейните преси
диамантът блести невредим.
А зад плътните тъмни завеси
луд вилнее проклет херувим.

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)