Къде си, Свята искрена утехо?
На този свят не те откривам аз.
Навярно си далечна, като ехо
от Господ с благодатния Му Глас.

Словата във дела не се обръщат.
Дървета мъчно раждат плодове.
Пред Правдата сърцата се извръщат
и гарванът с измама ги кълве.

Къде си ти, утехо безгранична?
Огнище сред сковаващия студ.
Не става ли съдбата най-трагична,
когато твоят порив е оплют?

Когато Милостта не се зачита
и тъпче се Доброто сред пръстта,
пропъдена, утехо, ти отлиташ,
да светиш от небесните места.

И само ангел може да те върне,
или добряк с копнеж на ходатай,
та клетника от обич да прегърне
със полъх от невидимия Рай.

Скърбиш, утехо, на света презряна.
Дано отгоре Бог те утеши!
Че твойта скръб е днес прободна рана
на Господ от безбожните души…

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)