От тъмно колело задвижен
светът към пропаст се върти.
Попиташ ли го кой е ближен
със злоба ще те угнети.

Че той презира самаряни,
вестители на Свят Завет,
готови да лекуват рани
на всеки смазан, бит и клет.

Закърмя бясната вълчица
с насилие Ромул и Рем,
и винаги на грозен прицел
стоят слугите на Едем.

Смирена, кротостта се мрази.
Не носи Правдата престиж.
А злият мачка, тъпче, гази
и няма с лъч да го смутиш.

Той притчи за Любов не слуша,
а Господ му е непознат.
Дори затънал би до гуша
сред лавата на вечен ад.

Във грях жесток и непрестанен
безбожен се върти светът.
Но ти, с копнеж на самарянин,
бъди на колелото прът…

Стефан Главчев
(Възходът на падението)