Колко думи правдиви моят дух ще тръби?
Колко още товар ще износи?
Не докосна ли клетника, който скърби,
няма смисъл в подобни въпроси.

Като извор под камък или пламенна пещ,
своя призив от Вечния зная,
и сърцето ми, устремно в своя туптеж,
плодовито ще бъде до края.

Всеки, който се ражда, оставя следа.
Свята… Тленна… На Господ е явно.
Но не искам в душата си тази беда –
сред пръстта да живея безславно.

Нека горе се трупат плодове и дела
и копнежът по тях да не спира.
Имам Порта в Небето и могъщи крила.
Имам своята трепетна лира.

Ще похлопам навярно на много врати,
за да бъда дъга или песен.
Светлината копнее в сърца да блести
и остави лъча си чудесен.

Че животът е просто въпрос на съдба
и от Бога прелистена книга.
А да бъда в Духа Му Заветна тръба
не за век, а за Вечност ми стига…

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)