И нека ме пропусне Слава,
а гръб обърне ми успех.
Каквото Господ заслужава,
аз никога не Му отнех.

На коренът това му стига
да бъде чак до дъно скрит,
и себе си да не надига,
но в малкото да е честит.

Животът с ударите груби
за мен е най-необходим,
че въглен огън щом изгуби
обръща се от пепел в дим.

И само в ниската жарава
духът ми пази своя плам,
а дойде ли към мене Слава,
на Господ мигом ще я дам.

Така живях, и ще живея,
от земни почести лишен,
но щом за неколцина грея,
от тях оставам утешен.

Далеч от гръмките похвали
или от празничния шум,
оттатък Бог ще ме пожали,
че Негов бях в сърце и ум.

Едно ми стига покривало,
съшито от невалян плат,
и вътре в мене да е бяло
от умножена Благодат.

Красивата коприна нека
да бъде дял на земен цар,
а моята съдба нелека
е знак, че носил съм товар.

Но щом износя си товара
и стигна Портите отвъд,
едва тогава нека с Вяра
усетя Славата без плът.

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)